Записки по българските пътища

Чували ли сте онази фраза, че всеки, който кара по-бавно от вас е идиот, а всеки, който кара по-бързо е психопат. В общи линии това може да обобщи психиката на българина – той никога не е доволен! Няма да засягам всички области, в които той може да се изкаже и най-вече оплаче, но ще засегна една от най-болните според мен – културата на шофиране!!!

 

Не знам за вас, но на мен ми писна да слушам по новините за катастрофите по пътищата, а още повече ми писна да се сблъсквам с простаци по същите тези пътища. Потенциалните убийци на улицата се срещат по-често, отколкото българските домати по пазарите, а това вече си е направо плашещо. След поредното ми пътуване от Търново до София, реших, че е крайно време да реализирам това, което обмислям от известно време – една автентична колекция от почти всички породи шофьори, които могат да се срещнат тук… а съм сигурна, че появата на нови хибриди тепърва предстои. Приятно четене… и ако се разпознаете по-надолу и не се срамувате, може да кажете къде се позиционирате ;-) Ако пък дори не се засрамите, по-зле за вас! Ако има нещо, в което съм сигурна, то това е, че рано или късно, човек усеща ударът на собствените си камъни по собствената си глава…

 

Преди да започна, искам да изкажа огромна благодарност на Явор Попов и неговите брилянтни карикатури, които можете да намерите в Ръководство за употреба на столицата, благодарение на които успях още по-нагледно да покажа характера на българските шофьори.

 

Синдромът „Интимна близост” – Чудите се какво ли пък ще да е това? Е, това са едни от любимите ми шофьори – онези, които се набутват зад теб, дишат ти в ауспуха, нервно премигват с фарове или натискат клаксона с цел да те накарат да караш по-бързо, ако е възможно с 20-30 или повече над ограничението, или пък още по-добре – ако може мигновено да изчезнеш, за да успее най-накрая да те изпревари и да отпраши с мръсна газ. Знам, че за много хора времето е пари, но пък за други като мен, то е безценно. Дали ще стигнеш с 15-20 минути по-рано или по-късно няма значение, стига изобщо да стигнеш…

 

 

Синдромът „Пикаещото човече” – Ако сте ходили в Брюксел, няма как да не сте видели известното пикаещо момченце, което местните обличат във всевъзможни одежди, за да привличат туристите от цял свят. Но дори да не сте ходили в Брюксел, пикаещи хора можете да видите навсякъде по пътищата на България. Някои от тях са свенливи и се завират между храстите, а други са абсолютни коне с капаци и си извършват нуждите точно до колата, в близост до другите превозни средства… Човешко е, някои биха казали. Други като мен, биха добавили – е, в 21 век, точно човеците са измислили тоалетни за човешките нужди.

 

Синдромът „Кош за боклук” – Със сигурност сте виждали как някой шофьор отваря небрежно прозореца на безценната си кола, подава си ръката и си изтръсква пепелника, хвърля си обелката от банан или хартията от току що изядената мазна баница. Защо пък да ги остави в колата си и после да ги изхвърли в определените за това места, като според него всичко, което е извън колата му е кош за боклук… когато всъщност боклукът е самият той… И това за жалост е тенденциозно и не е свързано само с шофьорите. Българинът е свикнал да живее в кочина – колата му е кочина, къщата му е кочина, а защо пък не и страната му да бъде кочина. Жалко за кампании като „Да почистим България за един ден”, защото мен ако питате – и една година няма да ни стигне. За да се почисти едно място, то преди всичко трябва да спре да се мърси!

 

 

Синдромът „Кифла” – Тук да ме извиняват блондинките, брюнетките, червенокосите, онези с 3 кила фон дьо тен и 900 кубика силикон, но гримирането, стискането на пъпки и скубането на вежди не е предназначено да се извършва в автомобила… Знам, че тези девойки са прекалено заети със следенето на новите модни тенденции, тегленето на последните чалга хитове и ходетето в молЪ, но нека си имаме уважението – извършвайте тези козметични процедури в предвидените за това места!

 

 

Синдромът „Паркингът е мой” – Любими са ми онези шофьори, които са са „заплюли“ някое място като тяхно и не дават на никой друг да паркира там. Ако някой несъзнателно или без да знае дръзне да си остави колата на тяхното място, той веднага се сдобива с нарязана гума, надрана врата или счупено стъкло. Има пък други, които паркират така, сякаш паркингът е техен, сякаш карат трактор John Deer и могат да заемат 2-3 парко места. Но оставете настрана това, че пречат на останалите шофьори да паркират… какво става с майките и бебешките колички, хората, които се предвижват с инвалиден стол, обикновените пешеходци, колоездачите? Те като че ли са безгласна буква вече и се спасяват, който както може…

 

 

Синдромът „Пенсионер” – За едни тези хора са досадни „пенсионери” (тук възрастта не играе никаква роля), защото карат бавно (всъщност в определеното ограничение), „пречкат се на пътя” и дразнят с това, че спазват закона. За други като мен, това са напълно обикновени хора, които са решили да стигнат живи и здрави, дори малко по-късно, отколкото онези wanna be рейсъри. В това да караш бавно, да изчакваш колоната с автомобили пред теб и да не изпреварваш, когато нямаш никаква видимост няма нищо срамно… напротив – това е нещо, което всеки би следвало да прави, ако е поел отговорността да се качи в автомобила си и да пази своят живот и живота на другите… Защото няма нищо по-безценно от живот ни и някои, които го смятат за даденост, за жалост бързо осъзнават, че само 2 секунди невнимание, могат да погубят всичко…

 

Синдромът „Камикадзе” – Нужно ли е изобщо да обяснявам за какво става въпрос? В градските легенди и чалга песните това са бели мерцедеси, черни бе ем ве-та или пернишки голфове, но в реалния живот няма значение марката автомобил, а както обичам да казвам – задкормилното устройство. Чудя се какво вдъхновява тези шофьори да карат с превишена скорост, да нарушават правилата и да застрашават своя и най-вече чуждия живот. За тези хора може да се говори много, но като че ли нищо от това няма да има значение, защото те ще продължават да бъдат по улиците ни, докато някой от онези, които ни „управляват” не измисли закон, с който тези индивиди бъдат тикнати зад решетките, където ще могат да карат само от онези пластмасови колички от 2 лв, които имахме като малки. И тогава ще могат да си избират от всички модели автомобили, но за щастие скоростта, или по-скоро разстоянието, което ще могат да изминат, ще бъде само няколко метра, до края на стената в килията им.

 

 

Синдромът „Зебрата е невидима” – Тъжната статистика от този месец сочи, че България се нарежда на първо място в Европа по брой загинали на пешеходни пътеки. За мен е безумно това да се случва и лично за себе си нямам обяснение… нямам обяснение какво кара един шофьор да кара с превишена скорост в градски условия, рискувайки да отнеме човешки живот… Липсата на стабилна съдебна система и чувството за ненаказаност са сигурно част от проблема. Но къде остава чисто човешката страна в човека? Защо след всичките тези черни статистики има хора, които продължават да карат с безобразна скорост? Защо?

Някои от описаните тук синдроми са „безобидни“, или просто признак на лоша култура, липса на възпитание и непукизъм. Други обаче са сериозни престъпления, за които за жалост в България рядко извършителите им биват наказвани сурово. Надявам се скоро да дойде денят, в който всеки ще отговаря за действията си!!!

 

 

7 Responses to “Записки по българските пътища”

  1. Михаил Николов

    Поздравления за публикацията! Карикатурите са наистина страхотни. :D Беше ми много забавно да прочета всичко, макар изобщо да не… :/ Жалко е, че това е отражение на реалността, а не художествена измислица. :(

    Отговор
  2. Sm0k

    Принципно съм съгласен с почти всичко в поста, само не разбрах карането с превишена скорост трябва ли да се включи на наказтелния кодекс като престъпление което се наказва със затвор…
    Не ме разбирайте погрешно, не защитавам опасното шофиране, ама крайностите не са хубаво нещо ;)

    Отговор
    • Диляна

      Напълно съм съгласна с това, че крайностите не са хубаво нещо. Сигурно не съм уточнила, че нямам предвид всички шофьори, които карат с превишена скорост да бъдат съдени за това, но когато има такива, за които това е системно нещо, които не само карат с превишена скорост, но и имат 10-20 глоби, тогава крайност е те да не бъдат наказвани за действията си. Четох вчера как за оскърбителните си думи към Муамба, един младеж получава присъда от 56 дни затвор в Англия (източник). Може би и за опасните шофьори трябва да се предвиди нещо такова – 1,2 седмици в ареста, където ще могат да обмислят действията си. Що се отнася до крайностите – предпочитам претъпкани затвори пред претъпкани гробища!

      Поздрави :-)

      Отговор
  3. Красимира Иванова

    Страхотна публикация, с прекрасни карикатури. За съжаление абсолютно верни констатации и..докато четях публикацията се чудех да се смея ли, да плача ли,че такава е милата ни родна действителност.
    Разпознах доста от типовете шофьори, макар да не срещнах своя тип..
    Сега, за превишената скорост..да си кажа личното мнение.
    Аз съм от тия шофьори, които следят условията на пътя, а не толкова ограниченията за скорост. Смятам,че не е престъпно да караш по-бързо, когато пътя го позволява и няма опасност от някъде да ти се появи неочаквано пешеходец или друг участник в движението.
    Смятам също,че ограниченията за скорост са чудесни в общия случай, но..има и коли и шофьори, които могат да си позволят да карат по-бързо.
    Казвам това с риск да се нахвърлите върху мен, но..например широката улица в Дружба, която е традиционно празна откъм коли, спокойно може да има ограничение 60км/ч, вместо 40км/ч (общо взето почти нищо не я различава от Цариградско шосе,където ограничението е 80км/ч, освен по-слабия трафик..и липсата на толкова автобуси на градския транспорт..
    Това е просто един пример..
    Личното ми мнение е,че ограниченията за скоростта са полезни, защото е е възможно да се правят индивидуални правила и знаци за различните шофьори, но..да се формализират от КАТ също е много глупаво, в случай,че някой си е позволил да кара малко по-бързо, където е преценил,че пътя и възможностите на колата му го позволяват.
    Та….за пенсионерското каране..(не визирам възрастта на шофьорите), аз лично бих сложила там шофьорите, които карат по средата на пътя (точно по осовата линия) със скорост малко под допустимата и НЕ пускат никой да ги изпревари по никакъв повод . За мен, тези шофьори са не по-малко опасни в движението, от тези, които карат с несъобразена скорост..
    (извинявам се за дългия коментар , но темата е много дълга и ..ме предизвика към размисъл )

    Отговор
    • Диляна

      Напълно съм съгласна с теб, Краси. Аз по-скоро имах предвид за превишена скорост от 30+ км/ч. Аз съм от тези шофьори, които се наслаждават на самото каране, а не на бързото такова. Ще излъжа, ако кажа, че и аз не съм карала с 20-30 над ограничението, когато условията на пътя го позволяват, с което твърдо заставам зад думите ти. Идеята е, че дори да караш малко по-бавно, но в ограничението, пътуването не се удължава кой знае колко много. Ще ти дам и пример. Аз се прибирам от София до Велико Търново с едно спиране на OMV за 3 часа, като броя тръгването ми от вкъщи, а не от табела до табела. Ако карах с 30-40 над ограничението, щях да пристигна сигурно с 20-25 минути по-рано. Просто не мисля, че за 20-25 минути си струва риска :-) Всички знаем каква е пътната настилка в милата ни родина и понякога дупките се появяват буквално за няколко дни. В този ред на мисли, ако на едно познато за нас място до вчера не е имало дупка, а днес вече има, ако караме с нормална скорост имаме много по-голям шанс да спрем навреме без да си потрошим колата.

      Колкото до „пенсионерите“, точно тази сутрин сестра ми каза, че е трябвало да добавя и това, което каза ти. Аз обаче да си призная, почти не съм срещала от този вид и затова не ги включих. Обикновено бавните коли дори на магистралата карат в лентата за аварийно каране с риск да бъдат глобени, но да не пречат на останалите участници в движението, което е доста мил жест според мен :-) Със сигурност има и от тези, които ти визираш, което ми подсказва, че след време сигурно ще трябва да добавя и нови видове :–)

      Поздрави и хубава неделя :-)

      Отговор
      • Красимира Иванова

        Съвсем съгласна съм с теб!Не си заслужава риска да караш с превишена скорост, само за да стигнеш с няколко минутки по-рано. (между другото, веднъж закъснявах за събитие в Пловдив и от София до Пловдив, почти през целия път карах с превишена скорост , доколкото това е възможно с моята тойота ярис – около 140км/ч, където преценявах,че може..(макс. 160км/1 според производителите, но..не съм пробвала).
        В резултат, „спестих“ 4 минутки..от времето, което бих стигнала, ако карах с пределно допустимата скорост от 130км/ч (справката е от GPS-а който бях включила, за да намеря непознатия за мен адрес на който отивах)
        Със сигурност не си заслужаваше риска..
        Разбира се, в моя случай аз не карах особено рисково, защото времето беше хубаво, нямаше много коли на пътя и като цяло се движех по магистрала. Това беше преди 2г. Тогава си дадох сметка,че до Бургас, бих спестила 10-15 мин при рисково каране.. Голяма глупост и безсмислица- да изложиш на риск себе си и останалите които возиш, а дори и тези, които са около теб на пътя.. Нищо не е по-важно от това да стигнеш жив и здрав.. Та..сега нищо не е в състояние да ме накара да бързам, заради бързането… Обаче, обичам да шофирам и където преценя,че пътя позволява, се случва да превиша ограниченията..
        Между другото..за карането по осовата линия – случва се обикновено по по-малките междуградски (междуселски) пътища. Помня един такъв шофьор по пътя за Чипровския манастир..Човека си караше с 75км на междуградския път (двупосочен), застанал точно върху осовата линия и се „прибираше“ в „нашето“ платно само когато срещу него се появеше някой в насрещното платно.., след което старателно заемаше „позицията“ върху осовата линия…
        Сещам се за още едни любими мои бързащи шофьори..
        Те са „по комшийски“..Може и д ане си ги срещала, но..това са такива шофьори, които излизат от една уличка за да паркират в съседната , като бързат страшно много и не пропускат да те засекат, за да се „включат в движението“ точно преди теб и..да „набучат спирачки“ пак точно пред теб, малко след като са се „включили“… :)
        Със сигурност има и други ‘образи“, които заслужават внимание, но..публикацията ти е чудесна и е достойна за публикация в някакво списание или вестник (заедно с карикатурите :) )
        Успех!

        Отговор

Leave a Reply

  • (will not be published)