Малко, но от сърце

Здравейте и честит празник :-)

 

Докато си разчиствах нещата, установих, че голяма част от хартиите, стикерите и т.н, които имам, изобщо не ползвам и тогава ми хрумна, че мога да ги подаря на някоя от вас, т.е на  2 от вас :-) Направих 2 скромни комплекта с различни неща, които можете да си спечелите само като оставите коментар в публикацията и споделите в блога си (не в отделна статия, разбира се, а просто между другото :-)) за моите награди, за да могат и други да успеят да се включат :-) Реших да не ви карам да правите картички или други такива неща, защото съм сигурна, че има достатъчно предизвикателства, в които искате да се включите :-)

 

 

И така, във всяко комплектче има:

10 бр. хартии 8х8 инча

21 бр. хартии 6х6 инча микс от Fancy pants, First edition и други, които дори не знам на коя фирма са, защото са поръчвани отдавна

3 вр. хартии А5

4 бр. картон Core’dinations в зелена гама

4 бр. изрязани цветни хартийки на Joy crafts

2 бр. лист със стикери на K&Company

1 бр. лист със стикери на Papermania и един на неизвестна за мен фирма

1 бр. стикери – Коледни и Св. Валентински

23 чипборд форми и тагове на K&company и др.

5 бр. панделки

1 бр. ембосинг основа за картичка с плик

 

Крайният срок за коментари е 10-ти май, а след това аз ще определя двамата победители с Random generator :-)

 

Надявам се нещата, които съм ви подготвила да са ви харесали и да ви зарадват :-)

 

До скоро!

 

За спомените в снимки

Сигурна съм, че ако има нещо, което човек би спасил при пожар в дома си, това са старите снимки. Те пазят спомените от скъпите моменти с любимите хора и идват на помощ, когато паметта ни се влошава с годините.

Бях ви обещала да ви покажа завършения скрапбук албум за майката на Филип, който направих преди да заминем за Венеция и ето го и него. Измъчих се доста докато го снимам, защото на терасата беше прекалено светло, а албумчето беше прекалено голямо, за 60 мм-вия обектив. Забелязва се, че не всички странички са на фокус, но тъй като са по двойки, едната винаги е по-напред и краде фокуса на другата. Както и да е, надявам се все пак да се вижда това, което има на снимките :-)

 

Това е началната страничка:

 

 

Тук не се вижда, но на лявата страничка съм сложила част от стихотворението на Вазов „Майка ми“:

 

 

А тук има цитат на Балзак: „Щастието на майката е като фар, осветява бъдещето, но отразява и красивите спомени от миналото.“:

 

 

Две странички със семейни снимки:

 

 

Сестри и братовчеди:

 

 

И ето моите лични фаворити :-) Накарах Филип да измисли две изречения – едно, което би казал на 11 г. и едно сега – на 24 :-) Мисля, че се получи много идейно, а и снимките от „преди и сега“ са доста сходни :-)

 

 

Това е албумчето :-) Лично на мен ми беше много приятно, докато го правех и се надявам майката на Филип да го хареса :-)

 

Хубави празници и до скоро :-)

Ciao, Venezia!

Ако има нещо, което мога да правя без да ми омръзне дори за секунда, това е да пътувам. За последните 4 години имах щастието да обиколя над 15 европейски държави и за всяка една от тях пазя скъпи спомени. Със сигурност обаче Венеция успя да се изкачи много нагоре в списъка с любимите ми места!

 

 

Последната дестинация, която посетихме заедно с Филип, Ирина и Слави беше Венеция и региона. Да си призная честно, имах известна доза опасения дали Венеция ще оправдае очакванията ми, дали ще бъде наистина толкова магнетична, вълшебна и романтична, каквато я описват в книгите, филмите и песните. Умишлено преди пътешествието прочетох и един страхотен роман на Марина Фиорато, „Стъкларят от Мурано“.

 

 

Е, Венеция не само оправда очакванията ми, но дори ги надмина! Не знам дали заради страхотното време, любимия човек и прекрасната компания, но този град определено остави траен отпечатък в спомените и сърцето ми. Пожелавам ви, ако не сте имали възможност да отидете, да го направите съвсем скоро.

 

 

За Венеция предполагам знаете много – едни от най-известните места са площада Сан Марко, който е меко казано величествен, моста Риалто, Дворецът на Дожите, гондолите, каналите, маските, пиците, сладоледа, малките улички. Всеки един детайл във Венеция е от изключителна важност. Разбира се, цените не са ниски – музеите са от 8 до 16 евро, билет за водния транспорт (не гондола) в една посока е около 6 евро, а скромен обяд за един човек варира от 10 до 20-30 евро без 12% сервиз и така интересната такса за маса навън, но ако попаднете на хубав ресторант, парите си заслужават. Недостатък е огромният наплив на туристи, но нали не си представяте, че една от най-известните дестинации в света ще бъде празна и лишена от хора :-)

 

 

Това обаче, което впечатлява изключително много, са островите. Тези, които успяхме да обиколим ние са Мурано –  на стъклото и Бурано – на шарените къщи. Там човек може да види и усети истинския живот на местните жители.

 

 

Те сякаш са се откъснали от туристическата суматоха, или по-скоро вече не им прави впечатление. Необезпокоявани от шума и хората, италианците държат вратите си широко отворени, говорят си по съседски през каналите, простират си дрехите на дълги въжета от единия до другия край на улицата и със сигурност си повтарят La vita è bella :-)

 

 

И така след 3 пълни дни с общо почти 30 часа туристически обиколки, решихме в последния ден от екскурзията ни, да обиколим местността, в която се намираше и хотела ни, наречена Riviera del Brenta. В нея се намира и известната Вила Пизани – собственост на Наполеон от 1807 г. и подслонявала личности като Хитлер и Мусолини. Това е едно от местата, които със сигурност бих препоръчала на всеки, който има повече време за обиколки из Италия и региона на Венеция :-)

 

 

Във вилата освен интересен исторически музей, огромна градина и фонтан, има и лабиринт, от който трудно успяхме да излезем :-D

 

 

Това е накратко нашето пътуване до Венеция. Бих се радвала да помогна на всеки, ако има въпроси за бъдещото си пътуване до там :-) От мен лека вечер и скоро ще ви покажа довършения скрапбук албум за майката на Филип :-)

Среднощна бъркотия

Не, няма да ви показвам картичка… :-)

 

Знам, че сигурно повечето от вас си спретват кочинка, докато творят, но точно в този момент си мисля, че аз успях да стигна върха на разхвърляността. Естествено за снимката махнах остатъците изрязана хартия, лентите от тиксото и някои други дребни неща, но въпреки всичко бъркотията е налице :-) Да споменавам ли, че на пода има класьори с хартия, а на два стола до мен има панер с всякакви дребни елементи, тример, още хартии, панделки, копчета и какво ли не… А по-лошото е, че нямам никакво намерение да оправя всичко това, тъй като утре сутрин продължавам отново :-) Слава богу, че сестра ми е почти също толкова разхвърляна докато готви, колкото мен и слава богу, че приятелите и на двете ни са достатъчно търпеливи :-)

 

 

Проектът, с който съм се захванала е един скрапбук албум за рождения ден на майката на моя приятел и тъй като утре (сряда) заминаваме за Венеция, то имам по-малко от 24 часа, за да го довърша :-) Е, имам 4 странички и остават само още 8 :-D Спирам да бърборя и отивам да спя, а на вас ви желая лека и спокойна нощ :-) И скоро очаквайте албумчето в цялата му прелест! :-)

Will you?

Ако някой ме попита как си представям живота си след 50 години, бих отговорила ето така:

 

 

Изпитвам особена сантименталност всеки път, когато видя възрастна двойка, хванати за ръка и разхождащи се в парка и тайничко знам, че и ние ще сме като тях… Отдавна исках да направя такава картичка и ето го и първия резултат. Опитите да накъсам листите за по-старинен ефект не се получиха особено, но в крайна сметка съм доволна, защото исках да направя една несъвършенна, но истинска картичка… точно каквато е любовта :-)

 

П.С. Ако картинката ви харесва, може да я свалите от тук. Хубава и усмихната неделя ви желая.

Едно птиченце ми каза

Този следобед направих набързо две картички и нямах търпение да ви ги покажа. Ето и първата:

 

 

Ако птиченцето ви е харесало, може да си го свалите от този сайт. В него има много интересни уроци за рисуване, а ако не ви се рисува, може просто да намерите картинки за оцветяване :-)

Хубава съботна вечер от мен и до скоро :-)

Пеперудена любов

Здравейте в този дъждовен съботен ден :-) Макар за много хора дъждът да е едно неприятно явление, на мен ми дава удобно оправдание да си остана вкъщи, да гледаме филм в леглото с Филип или да направя някоя картичка :-) Е, тази, която ще ви покажа сега не е от днес, но за късния следобед съм си подготвила няколко идеи в главата и се надявам да ги реализирам :-)

 

Няма да отнемам много от времето ви, защото съботата е един свещен ден, затова направо преминавам към картичката :-) Този път ползвах от другото си блокче на MME, което получих за подарък, защото от първото почти не остана нищо :-)

 

 

Хубава и усмихната събота и до скоро :-)

Сърцето ти е моят дом

Петък е! :-) Сигурна съм, че за всички, това е един от любимите дни от седмицата :-) Нямам време за много думи, затова ви пиша само едно – чудех се дали да покажа тази картичка, тъй като дълго време имах представа как трябва да изглежда, а накрая май не ми хареса чак толкова много. Преди доста време бях видяла нещо подобно из чуждестранните сайтове, но сега не мога да намеря, за да ви покажа. Така или иначе това е моята интерпретация…  :-)

 

Хубав ден ви желая :-)

Любовта е във въздуха

Здравейте :-) Надявам се да сте си изкарали едни прекрасни великденски празници и да не сте прекалили с яйцата, козунаците и агнешкото! :-)

 

 

Казвала съм и друг път, че пролетта е един от любимите ми сезони – дърветата се разпукват, на пазара се появява многообразие от плодове и зеленчуци и всичко наоколо сякаш се събужда от зимен сън. А любовта… мен ако питате, тя си е във въздуха през всички сезони :-)

 

 

Желая ви хубав и усмихнат ден :-)

П.С. Картичката не е хич великденска, но със сигурност е пролетна и тъй като част от елементите отговарят на условията на предизвикателството на Двете елши, реших да я покажа там :-) А вече те ще решат дали да я приемат, или не :-)

Картичка за 100 овце

Несъмнено едно от най-вдъхновяващите и усмихващи магазинчета у нас е това на 100 овце. Спомням си, че още първият път, когато отворих сайта, за да поръчам рецептурник на сестра ми, се влюбих във всичко, което прави Ели.

 

 

За наближаващия рожден ден на 100 овце, аз и Ирина решихме да направим малък подарък, с който да им пожелаем да бъдат все така креативни и да продължават да радват всеки човек, който е успял да се докосне до тях :-) И понеже зад 100 овце всъщност стоят двама прекрасни млади хора, реших картичката да е малко по-лична… макар че дълго време се чудех дали всъщност да не вмъкна някак си 100 овце :-D

 

 

 

А ето и вътрешността на картичката :-)

 

 

От Ирина, разбира се, имаше сладки :-)

 

 

И тъй като наближават едни от на-хубавите празници, искам да ви пожелая да бъдете здрави, винаги заобиколени от хората, които обичате и нека всеки ден е Великден :-) Черпя ви с тези hot-cross buns, направени от сестра ми и ви желая лека нощ :-)