Мъжки картички

Вчера трябваше за отрицателно време да направя мъжка картичка за юбилей, на който родителите ми ще ходят. Дълго време се чудех каква да бъде и знаех, че ще ми е много трудно да направя нещо, тъй като нямам никакви подходящи материали. Е, имам както вече знаете печат с мъжко зайче, но предвид факта, че рожденика е на 50, този вариант отпада :-) Затова реших да попитам момичетата в групата на Картичкофеите във Фейсбук и благодарение на идеите, които ми дадоха, успях да измисля нещо :-) Тук е моментът да благодаря на Гери, тъй като точно нейните предложения реализирах :-)

 

 

Да си призная, резултатът не ме удовлетвори напълно, но пък като за първи път и ограничен ресурс от материали, успях да се справя :-) Направих две картички, а която повече се хареса, нея ще дам :-)

 

 

Хубав ден и ако боядисвате яйцата днес, дано има по-малко счупени :-)

Най-очарователните зайчета

Не са ли очарователни? :-)

 

В мига, в който ги видях, разбрах, че това ще са най-любимите ми печати :-) Мисля, че и те ме харесаха, защото за първи път ми хареса как ги оцветих :-) Използвах и новите си хартии на точки и чертички, малко панделки и любим цитат от любима детска песен :-) Ще запазя тези картички за моите племенници Павел и Симона по случай 1-ви юни, макар че дотогава има много време и като нищо ще ми хрумне нещо друго :-)

 

 

Използвани материали: 

  • Дизайнерско блокче Crafts Too „Lines & Dots“
  • Печат Nellie Snellen Hoppie’s Favorite Doll
  • Печат Nellie Snellen Hoppie’s Little Sailor
  • Акварелни бои Faber-Castell
  • Водна четка Zig
  • Копчета
  • Панделки
  • Картон Core’dinations (син и розов)
  • Бял картон на Anita’s
  • Лепило

 

И тъй като много много си ги харесвам, ще ги покажа в предизвикателството „Бинго“, отново с перфоратор (ъглов пънч), брадс (мини) и панделка :-)

 

Happy to be together

Отдавна исках да направя подобна на тази картичка на Kristina Werner, но все не и идваше времето :-) Най-накрая обаче реших да я реализирам и да дам шанс на бялата гел химикалка, която си купих с голяма радост и с не чак толкова голяма радост установих, че изобщо не е толкова хубава, колкото си мислех :-)

 

 

Покрай новите си моливи и опитите с оцветяване, малко бях забравила за този тип картички, които толкова много обичам – готов die cut елемент, различни парченца дизайнерска хартия и копчета :-)  Реших да вмъкна и толкова популярните Baker’s twine, които са си просто конци като мартеница, но с различни цветове… И докато американките дават десетки долари за тях, аз си направих един twine за има няма 2 минути :-)

Използвани материали:

  • Дизайнерско блокче My mind’s eye, Fine and Dandy Girl
  • Чипборд тагове на Papermania
  • Цветя от филц
  • Копчета
  • Конци
  • Бял гел химикал
  • Крафт картон

 

П.С. И тъй като съм използвала крафт картон за основа, ще покажа картичката в Hobby Challenges.

 

Хубава вечер и до утре, когато ще ви покажа една картичка, която не успях да снимам така, че да ми хареса :-)

За кривите линии

Ех, ако знаете как изгарях от желание да ви покажа тези две картички, защото за тях използвах новите си продукти, а и защото на това печатче отдавна му бях хвърлила око… но в мига, в който отворих снимките, за да ги обработя, с ужас установих, че има ужасно криви неща – надписите, част от хартийките и т.н :-(

Тези прави линии много ме измъчват, а още повече ме измъчва това, че ги виждам чак на снимката… :-) Няма да ви занимавам повече, а ще ви покажа тези две картички, които направих за два рождени дни – на майката на една от най-близките ми приятелки и за Леви от CookiBooki :-)

 

Най-лошото обаче е, че на втората картичка освен кривите надписи и хартийки, установих, че в косата на момиченцето нещо куца :-) Не знам защо изпитвам такова затруднение при тези коси… :-)

 

 

 

Желая ви лека и спокойна вечер, а на себе си обещавам при следващите ми картички да няма чак такива криви неща :-)

 

 

Подранил подарък и мечешка картичка

Нямаше как днес да си легна без да се похваля какво ме чакаше тази сутрин :-)

 

 

Това е подранилият ми подарък по случай имения ми ден в неделя от сестра ми и мама :-) Много много се зарадвах, защото това са първите ми бордюрни пънчове :-) Първоначално си мислех, че този, който прави дупки за панделки няма да ми е от полза, но много грешах :-)  Естествено побързах да направя нещо с новите печатчета и пънчове и ето го резултатът :-)

 

 

Печата оцветих с част от новите си моливчета на Faber-Castell и с акварелни боички пак на Faber-Castell тъй като нямам от това мечешко кафяво :-) А между другото, когато получих малките брадс на Papermania, честно да си призная леко се разочаровах… не очаквах да са чак толкова малки :-) Сега обаче се радвам, защото чудесно захващат малките цветенца, които така или иначе ми е трудно да залепя :-)

Направих още една картичка с албумчето Fine and Dandy на My mind’s eye, печатчето на Nellie Snellen и пеперудения бордюрен пънч на Марта Стюарт, но понеже е за подарък, ще ви я покажа, когато получателят и  я види :-)

И понеже отново отговаря на условията на предизвикателството на Елшите и на „Бинго“ предизвикателството (брадс, панделка и перфоратор), ще я покажа и на тях :-)

Хубава вечер от мен и до скоро :-)

Великденско вдъхновение

Ако някой ми беше казал преди по-малко от месец, че ще направя толкова много великденски картички, със сигурност нямаше да му повярвам :-) Като се замисля обаче, пролетта е един от любимите ми сезони, а Великден е един прекрасен повод да създам пролетно-великденски картички :-) Този път искам да ви представя 10 картички, които имах удоволствието да изработя за Леви от CookiBooki :-)

За първи път правя картички от един модел и въпреки че мислех, че ще ми омръзне след 3-тата картичка, всъщност се забавлявах доста, именно защото картичките са колкото еднакви, толкова и различни :-) Надявам се и на вас да ви харесат толкова, колкото и на мен :-)

И за да не ви доскучее, ще ви покажа само част от картичките :-)

 

 

 

 

П.С. За първи път пробвах да снимам по модела на Тони и съм много доволна от резултата :-)

П.С. Исках и да се похваля с първите си моливи на Faber-Castell, с които Филип ме зарадва вчера :-) Ходил до Двете елши специално да ми ги купи и беше силно впечатлен от Рали и Ем :-)) Със сигурност и за тях е било изненада мъж да влезе в магазинче за крафт материали :-)

П.С. Тъй като са на Великденска тематика ще ги включа в предизвикателството на Двете елши, а с комбинацията от панделка, брадс и перфоратор ще ги включа и в предизвикателството „Бинго“

За балоните и хората

Добро утро :-) Вчера щях да ви показвам тази картичка, но бях заета с направата на други и не ми остана време… Много харесвам балони, а като гледам май са на мода в момента поне що се отнася до направата на картички. Отдавна ми се искаше да направя картичка с балон, но нямах такъв печат или такива елементи. Принтера, който ползвам, не може да печата върху картон, затова се наложи да измисля друг начин :-) Балонът е от този сайт, но както сигурно се забелязва, не е разпечатан върху картон, а прекопиран на ръка. В последния момент се усетих, че може би трябваше да повторя молива с черен маркер, но за друг път ще си знам :-)

 

Сигурна съм, че всеки един от нас има любим човек, който по една или друга причина е далеч от нас – било то на 250 км или на няколко хиляди.  Мисля, че картичката се получи точно така, както си я представях… с послание, насочено към онзи любим човек, намиращ се на далечно разстояние, който би дал всичко, за да се прибере, само ако му изпратим един балон… или картичка с балон :-)

 

 

 

Хубав и усмихнат вторник от мен и до скоро :-)

 

Понеделник в рози и зелено

Честит понеделник! :-)

Аз съм сигурно от малкото хора, които не мразят понеделник, а напротив :-) Особено след безумния първоаприлски сняг вчера, понеделник е добре дошъл за всички :-) Отбивам се набързо, за да ви покажа една картичка, която направих вчера. За първи път правя такива розички от готови изрязани шаблони и честно да си призная, доста се поизмъчих, докато ги закрепя. Явно лепилото ми не е достатъчно здраво :-) Листенцата изрязах на ръка, тъй като нямам такъв пънч, но мисля, че не си личи толкова :-)

 

Успешна седмица ви желая, а по-късно ще ви покажа още една картичка, която направих вчера :-)

 

 

Записки по българските пътища

Чували ли сте онази фраза, че всеки, който кара по-бавно от вас е идиот, а всеки, който кара по-бързо е психопат. В общи линии това може да обобщи психиката на българина – той никога не е доволен! Няма да засягам всички области, в които той може да се изкаже и най-вече оплаче, но ще засегна една от най-болните според мен – културата на шофиране!!!

 

Не знам за вас, но на мен ми писна да слушам по новините за катастрофите по пътищата, а още повече ми писна да се сблъсквам с простаци по същите тези пътища. Потенциалните убийци на улицата се срещат по-често, отколкото българските домати по пазарите, а това вече си е направо плашещо. След поредното ми пътуване от Търново до София, реших, че е крайно време да реализирам това, което обмислям от известно време – една автентична колекция от почти всички породи шофьори, които могат да се срещнат тук… а съм сигурна, че появата на нови хибриди тепърва предстои. Приятно четене… и ако се разпознаете по-надолу и не се срамувате, може да кажете къде се позиционирате ;-) Ако пък дори не се засрамите, по-зле за вас! Ако има нещо, в което съм сигурна, то това е, че рано или късно, човек усеща ударът на собствените си камъни по собствената си глава…

 

Преди да започна, искам да изкажа огромна благодарност на Явор Попов и неговите брилянтни карикатури, които можете да намерите в Ръководство за употреба на столицата, благодарение на които успях още по-нагледно да покажа характера на българските шофьори.

 

Синдромът „Интимна близост” – Чудите се какво ли пък ще да е това? Е, това са едни от любимите ми шофьори – онези, които се набутват зад теб, дишат ти в ауспуха, нервно премигват с фарове или натискат клаксона с цел да те накарат да караш по-бързо, ако е възможно с 20-30 или повече над ограничението, или пък още по-добре – ако може мигновено да изчезнеш, за да успее най-накрая да те изпревари и да отпраши с мръсна газ. Знам, че за много хора времето е пари, но пък за други като мен, то е безценно. Дали ще стигнеш с 15-20 минути по-рано или по-късно няма значение, стига изобщо да стигнеш…

 

 

Синдромът „Пикаещото човече” – Ако сте ходили в Брюксел, няма как да не сте видели известното пикаещо момченце, което местните обличат във всевъзможни одежди, за да привличат туристите от цял свят. Но дори да не сте ходили в Брюксел, пикаещи хора можете да видите навсякъде по пътищата на България. Някои от тях са свенливи и се завират между храстите, а други са абсолютни коне с капаци и си извършват нуждите точно до колата, в близост до другите превозни средства… Човешко е, някои биха казали. Други като мен, биха добавили – е, в 21 век, точно човеците са измислили тоалетни за човешките нужди.

 

Синдромът „Кош за боклук” – Със сигурност сте виждали как някой шофьор отваря небрежно прозореца на безценната си кола, подава си ръката и си изтръсква пепелника, хвърля си обелката от банан или хартията от току що изядената мазна баница. Защо пък да ги остави в колата си и после да ги изхвърли в определените за това места, като според него всичко, което е извън колата му е кош за боклук… когато всъщност боклукът е самият той… И това за жалост е тенденциозно и не е свързано само с шофьорите. Българинът е свикнал да живее в кочина – колата му е кочина, къщата му е кочина, а защо пък не и страната му да бъде кочина. Жалко за кампании като „Да почистим България за един ден”, защото мен ако питате – и една година няма да ни стигне. За да се почисти едно място, то преди всичко трябва да спре да се мърси!

 

 

Синдромът „Кифла” – Тук да ме извиняват блондинките, брюнетките, червенокосите, онези с 3 кила фон дьо тен и 900 кубика силикон, но гримирането, стискането на пъпки и скубането на вежди не е предназначено да се извършва в автомобила… Знам, че тези девойки са прекалено заети със следенето на новите модни тенденции, тегленето на последните чалга хитове и ходетето в молЪ, но нека си имаме уважението – извършвайте тези козметични процедури в предвидените за това места!

 

 

Синдромът „Паркингът е мой” – Любими са ми онези шофьори, които са са „заплюли“ някое място като тяхно и не дават на никой друг да паркира там. Ако някой несъзнателно или без да знае дръзне да си остави колата на тяхното място, той веднага се сдобива с нарязана гума, надрана врата или счупено стъкло. Има пък други, които паркират така, сякаш паркингът е техен, сякаш карат трактор John Deer и могат да заемат 2-3 парко места. Но оставете настрана това, че пречат на останалите шофьори да паркират… какво става с майките и бебешките колички, хората, които се предвижват с инвалиден стол, обикновените пешеходци, колоездачите? Те като че ли са безгласна буква вече и се спасяват, който както може…

 

 

Синдромът „Пенсионер” – За едни тези хора са досадни „пенсионери” (тук възрастта не играе никаква роля), защото карат бавно (всъщност в определеното ограничение), „пречкат се на пътя” и дразнят с това, че спазват закона. За други като мен, това са напълно обикновени хора, които са решили да стигнат живи и здрави, дори малко по-късно, отколкото онези wanna be рейсъри. В това да караш бавно, да изчакваш колоната с автомобили пред теб и да не изпреварваш, когато нямаш никаква видимост няма нищо срамно… напротив – това е нещо, което всеки би следвало да прави, ако е поел отговорността да се качи в автомобила си и да пази своят живот и живота на другите… Защото няма нищо по-безценно от живот ни и някои, които го смятат за даденост, за жалост бързо осъзнават, че само 2 секунди невнимание, могат да погубят всичко…

 

Синдромът „Камикадзе” – Нужно ли е изобщо да обяснявам за какво става въпрос? В градските легенди и чалга песните това са бели мерцедеси, черни бе ем ве-та или пернишки голфове, но в реалния живот няма значение марката автомобил, а както обичам да казвам – задкормилното устройство. Чудя се какво вдъхновява тези шофьори да карат с превишена скорост, да нарушават правилата и да застрашават своя и най-вече чуждия живот. За тези хора може да се говори много, но като че ли нищо от това няма да има значение, защото те ще продължават да бъдат по улиците ни, докато някой от онези, които ни „управляват” не измисли закон, с който тези индивиди бъдат тикнати зад решетките, където ще могат да карат само от онези пластмасови колички от 2 лв, които имахме като малки. И тогава ще могат да си избират от всички модели автомобили, но за щастие скоростта, или по-скоро разстоянието, което ще могат да изминат, ще бъде само няколко метра, до края на стената в килията им.

 

 

Синдромът „Зебрата е невидима” – Тъжната статистика от този месец сочи, че България се нарежда на първо място в Европа по брой загинали на пешеходни пътеки. За мен е безумно това да се случва и лично за себе си нямам обяснение… нямам обяснение какво кара един шофьор да кара с превишена скорост в градски условия, рискувайки да отнеме човешки живот… Липсата на стабилна съдебна система и чувството за ненаказаност са сигурно част от проблема. Но къде остава чисто човешката страна в човека? Защо след всичките тези черни статистики има хора, които продължават да карат с безобразна скорост? Защо?

Някои от описаните тук синдроми са „безобидни“, или просто признак на лоша култура, липса на възпитание и непукизъм. Други обаче са сериозни престъпления, за които за жалост в България рядко извършителите им биват наказвани сурово. Надявам се скоро да дойде денят, в който всеки ще отговаря за действията си!!!